тулила е

Речник на българския език

1. тулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тулила е е производна форма на туля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. тулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

тулила е е производна форма на туля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).