тули

Речник на българския език

1. тули — сег. вр., 3 л., ед. ч.

тули е производна форма на туля (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. тули — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

тули е производна форма на туля (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. тули — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

тули е производна форма на туля (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. тули — повелително наклонение, ед. ч.

тули е производна форма на туля (повелително наклонение, ед. ч.).