трудоспосо̀бен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
трудоспосо̀бна, трудоспосо̀бно, мн. трудоспосо̀бни, прил. Който е способен да се труди. Трудоспособно население.
същ. трудоспосо̀бност, трудоспособността̀.
същ. трудоспосо̀бност, трудоспособността̀.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- тродоспособен
- тродоспособин
- тродоспусобен
- тродоспусобин
- тродуспособен
- тродуспособин
- тродуспусобен
- тродуспусобин
- трудоспособин
- трудоспусобен
- трудоспусобин
- трудуспособен
- трудуспособин
- трудуспусобен
- трудуспусобин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | тру-дос-по-со-бен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | тру-дос-по-соб-ния | ||
| пълен член | тру-дос-по-соб-ни-ят | ||
| ж. р. | тру-дос-по-соб-на | ||
| членувано | тру-дос-по-соб-на-та | ||
| ср. р. | тру-дос-по-соб-но | ||
| членувано | тру-дос-по-соб-но-то | ||
| мн. ч. | тру-дос-по-соб-ни | ||
| членувано | тру-дос-по-соб-ни-те | ||