трафик

Речник на българския език

трафѝк съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. трафѝци, (два) трафѝка, м.
1. Търговски обмен на стоки.
2. Транспорт, измерен по брой на транспортни средства за определено време. Претоварен трафик.

Грешни изписвания (1)

  • тръфик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-фик
непълен член тра-фи-ка
пълен член тра-фи-кът
мн.ч. тра-фи-ци
членувано тра-фи-ци-те
бройна форма тра-фи-ка
звателна форма