тояга

Речник на българския език

тоя̀га — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тоя̀ги, ж. Дебела и здрава, дълга пръчка за подпиране, за отбрана и др. Подпирам се на тоягата си.
• Довеждам/доведа до просешка тояга. — Разг. Правя някой да стане много беден. Пиянството ще го докара до просешка тояга.
• Ям тоягата. — Разг. Понасям бой.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • тоягъ
  • туяга
  • туягъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-я-га
членувано то-я-га-та
мн.ч. то-я-ги
членувано то-я-ги-те
звателна форма —

Връзки