сопа

Речник на българския език

1. со̀па съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. сопи, ж. Разг. Голяма пръчка (за бой).

Грешни изписвания (1)

  • сопъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. со-па
членувано со-па-та
мн.ч. со-пи
членувано со-пи-те
звателна форма

2. сопа — сег. вр., 3 л., ед. ч.

сопа е производна форма на сопам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. сопа — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

сопа е производна форма на сопам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. сопа — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

сопа е производна форма на сопам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).