басту̀н
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. басту̀ни, (два) басту̀на, м. Къса тояга за подпиране при ходене с извит горен край.
същ. умал. басту̀нче, мн. басту̀нчета, ср.
същ. умал. басту̀нче, мн. басту̀нчета, ср.
Грешни изписвания (1)
- бъстун
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | бас-тун | |
|---|---|---|
| непълен член | бас-ту-на | |
| пълен член | бас-ту-нът | |
| мн.ч. | бас-ту-ни | |
| членувано | бас-ту-ни-те | |
| бройна форма | бас-ту-на | |
| звателна форма | — | |