торфен

Речник на българския език

1. то̀рфен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. торф

Грешни изписвания (1)

  • торфин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тор-фен
непълен член тор-фе-ния
пълен член тор-фе-ни-ят
ж. р. тор-фе-на
членувано тор-фе-на-та
ср. р. тор-фе-но
членувано тор-фе-но-то
мн. ч. тор-фе-ни
членувано тор-фе-ни-те

2. то̀рфен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • торфин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тор-фен
непълен член тор-ф-ния
пълен член тор-ф-ни-ят
ж. р. тор-ф-на
членувано тор-ф-на-та
ср. р. тор-ф-но
членувано тор-ф-но-то
мн. ч. тор-ф-ни
членувано тор-ф-ни-те