торф

Речник на българския език

торф съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

то̀рфът, то̀рфа, само ед., м. Кафява до чернокафява маса, образувана от непълно разлагане на растения при блатни условия, която се използва като гориво, тор и др.
прил. то̀рфен, то̀рфена, то̀рфено, мн. то̀рфени.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. торф
непълен член тор-фа
пълен член тор-фът
мн.ч. тор-фо-ве
членувано тор-фо-ве-те
бройна форма тор-фа
звателна форма