топ

Речник на българския език

топ съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

то̀път, то̀па, мн. то̀пове, (два) то̀па, м. Тежко огнестрелно оръдие. Топът гръмна.
същ. умал. то̀пче, мн. то̀пчета, ср.
На топа на устата.Разг. В положение на виновност и отговорност. Пак мене сложиха на топа на устата.
Хвърлям/хвърля топа.Разг. Умирам.



то̀път, то̀па, мн. то̀пове, (два) то̀па, м.
1. Навит на руло много метри плат. Топове вълнен плат.
2. Стегнат пакет с еднородна стока. Топ хартия.
3. Веществена маса с формата на голяма топка. Топ сняг. Топ кайма.
4. Навита прежда, вълна или памук с форма на топка.
същ. умал. то̀пче, мн. то̀пчета, ср.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ
непълен член то-па
пълен член то-път
мн.ч. то-по-ве
членувано то-по-ве-те
бройна форма то-па
звателна форма