пушка

Речник на българския език

1. пу̀шка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пушки, ж. Лично огнестрелно оръжие с дълга цев.

Грешни изписвания (1)

  • пушкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пуш-ка
членувано пуш-ка-та
мн.ч. пуш-ки
членувано пуш-ки-те
звателна форма

2. пушка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пушка е производна форма на пушкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. пушка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пушка е производна форма на пушкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. пушка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пушка е производна форма на пушкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).