бала

Речник на българския език

1. ба̀ла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ба̀ли, ж. Голям вързоп стока (обикн. от мек материал), здраво стегнат за превоз. Бала памук. Бала сено. Бала слама.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • балъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-ла
членувано ба-ла-та
мн.ч. ба-ли
членувано ба-ли-те
звателна форма —

2. бала — ед. ч. непълен член

бала е производна форма на бал (ед. ч. непълен член).

3. бала — бройна форма

бала е производна форма на бал (бройна форма).

Връзки