теорема

Речник на българския език

теорѐма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. теорѐми, ж. Спец. Математически постулат, който подлежи на доказване. Прилагам теорема. Решавам теорема.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • теоремъ
  • теурема
  • теуремъ
  • тиорема
  • тиоремъ
  • тиурема
  • тиуремъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-о-ре-ма
членувано те-о-ре-ма-та
мн.ч. те-о-ре-ми
членувано те-о-ре-ми-те
звателна форма