темпо

Речник на българския език

тѐмпо — съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Скорост при изпълнението на музикално произведение или на танц. Бързо темпо.
2. Темп.
прил. тѐмпов, тѐмпова, тѐмпово, мн. тѐмпови.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • темпу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тем-по
членувано тем-по-то
мн.ч. тем-па
членувано тем-па-та

Връзки