скорост

Речник на българския език

ско̀рост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

скоростта, мн. скорости, ж.
1. Само ед. Степен на бързина в извършването на действие, в осъществяването на процес, движение и др. Почисти къщата с голяма скорост.
2. Само ед. Разстояние, което се изминава за единица време. Колата се движи със скорост 100 км/ч.
3. Приспособление за регулиране бързината на движение на превозно средство. Първа скорост. Колата има пет скорости.прил. скоростен, скоростна, скоростно, мн. скоростни.
Скоростна кутия.Спец. Автомобилно устройство за регулиране и промяна на скоростта на движение.

Грешни изписвания (3)

  • скоруст
  • скорос
  • скорус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ско-рост
членувано ско-рост-та
мн.ч. ско-рос-ти
членувано ско-рос-ти-те
звателна форма