спешност

Речник на българския език

спѐшност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спешнуст
  • спешнос
  • спешнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спеш-ност
членувано спеш-ност-та
мн.ч. спеш-нос-ти
членувано спеш-нос-ти-те
звателна форма