темп

Речник на българския език

темп — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тѐмпът, тѐмпа, мн. тѐмпове, (два) тѐмпа, м.
1. Спец. В музиката — темпо.
2. Скорост в извършването на някоя дейност. Бавни темпове.
прил. тѐмпов, тѐмпова, тѐмпово, мн. тѐмпови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. темп
непълен член тем-па
пълен член тем-път
мн.ч. тем-по-ве
членувано тем-по-ве-те
бройна форма тем-па
звателна форма —

Връзки