съзерца̀телен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
съзерца̀телна, съзерца̀телно, мн. съзерца̀телни, прил.
1. Който е склонен към съзерцание. Съзерцателна натура.
2. Който е изпълнен със съзерцание. Съзерцателен поглед.
нареч. съзерца̀телно.
същ. съзерца̀телност, съзерцателността̀, ж.
1. Който е склонен към съзерцание. Съзерцателна натура.
2. Който е изпълнен със съзерцание. Съзерцателен поглед.
нареч. съзерца̀телно.
същ. съзерца̀телност, съзерцателността̀, ж.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- сазерцателен
- сазерцателин
- сазерцатилен
- сазерцатилин
- сазирцателен
- сазирцателин
- сазирцатилен
- сазирцатилин
- съзерцателин
- съзерцатилен
- съзерцатилин
- съзирцателен
- съзирцателин
- съзирцатилен
- съзирцатилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | съ-зер-ца-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съ-зер-ца-тел-ния | ||
| пълен член | съ-зер-ца-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | съ-зер-ца-тел-на | ||
| членувано | съ-зер-ца-тел-на-та | ||
| ср. р. | съ-зер-ца-тел-но | ||
| членувано | съ-зер-ца-тел-но-то | ||
| мн. ч. | съ-зер-ца-тел-ни | ||
| членувано | съ-зер-ца-тел-ни-те | ||