съзерцателност

Речник на българския език

съзерца̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • сазерцателност
  • сазерцателнуст
  • сазерцатилност
  • сазерцатилнуст
  • сазирцателност
  • сазирцателнуст
  • сазирцатилност
  • сазирцатилнуст
  • съзерцателнуст
  • съзерцатилност
  • съзерцатилнуст
  • съзирцателност
  • съзирцателнуст
  • съзирцатилност
  • съзирцатилнуст
  • сазерцателнос
  • сазерцателнус
  • сазерцатилнос
  • сазерцатилнус
  • сазирцателнос
  • сазирцателнус
  • сазирцатилнос
  • сазирцатилнус
  • съзерцателнос
  • съзерцателнус
  • съзерцатилнос
  • съзерцатилнус
  • съзирцателнос
  • съзирцателнус
  • съзирцатилнос
  • съзирцатилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-зер-ца-тел-ност
членувано съ-зер-ца-тел-ност-та
мн.ч. съ-зер-ца-тел-нос-ти
членувано съ-зер-ца-тел-нос-ти-те
звателна форма