съждение

Речник на българския език

съждѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. съждѐния, ср.
1. Спец. Във философията — мисловен акт, при който се утвърждава нещо, което може да бъде истинно или неистинно.
2. Мисъл, разсъждение.

Грешни изписвания (1)

  • саждение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съж-де-ние
членувано съж-де-ни-е-то
мн.ч. съж-де-ния
членувано съж-де-ни-я-та