събрание

Речник на българския език

събра̀ние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. събра̀ния, ср.
1. Организирана среща на хора за обсъждане на някакъв въпрос или с други цели. Отчетно-изборно събрание.
2. Участниците в такава среща. Събранието избра нов председател.
3. Название на някои изборни учреждения. Народно събрание. Учредително събрание.
4. Съвкупност от нещо събрано, обикновено художествени произведения. Пълно събрание на съчиненията.

Грешни изписвания (1)

  • сабрание

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съб-ра-ние
членувано съб-ра-ни-е-то
мн.ч. съб-ра-ния
членувано съб-ра-ни-я-та