камара

Речник на българския език

ка̀мара съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ка̀мари, ж.
1. Парламент или част от парламент. Камарата заседава. Горна камара.
2. Сградата на парламент или на част от парламент.
3. Учреждение, което ръководи и подпомага клон от стопанството, търговията, културата и др. Търговска камара.



мн. кама̀ри, ж.
1. Разг. Купчина, грамада от нахвърляни или подредени еднородни предмети. На улицата имаше камари от железни отпадъци.
2. Разг. Правоъгълна купа сено, слама и др.
3. Спец. Извивка между подметката и тока на обувката.

Грешни изписвания (3)

  • камаръ
  • камъра
  • камъръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ма-ра
членувано ка-ма-ра-та
мн.ч. ка-ма-ри
членувано ка-ма-ри-те
звателна форма