ку̀пчина
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. ку̀пчини, ж.
1. Струпано нещо насипно; куп. Купчина въглища. Купчина пръст.
2. Натрупани един върху друг множество предмети, както и насъбрани, натрупали се хора. Купчина дъски. Купчина деца.
3. Прен. Голям брой или значително количество от нещо. Ще взема една купчина пари. Дали му една купчина пари за тая стара кола.
същ. умал. ку̀пчинка, мн. ку̀пчинки, ж.
1. Струпано нещо насипно; куп. Купчина въглища. Купчина пръст.
2. Натрупани един върху друг множество предмети, както и насъбрани, натрупали се хора. Купчина дъски. Купчина деца.
3. Прен. Голям брой или значително количество от нещо. Ще взема една купчина пари. Дали му една купчина пари за тая стара кола.
същ. умал. ку̀пчинка, мн. ку̀пчинки, ж.
Синоними
Грешни изписвания (3)
- купчена
- купченъ
- купчинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | куп-чи-на | |
|---|---|---|
| членувано | куп-чи-на-та | |
| мн.ч. | куп-чи-ни | |
| членувано | куп-чи-ни-те | |
| звателна форма | — | |