пръст

Речник на българския език

1. пръст съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

пръстът, пръста, мн. пръсти, (два) пръста, м. Разклонение в края на ръка или крак, което има една или няколко стави и се движи.

През пръсти. — Небрежно, нехайно, повърхностно.
На пръсти. — Тихо, безшумно.
(Зная) на пръсти. — Напълно, в големи подробности.
Броим се на пръсти. — Много малко сме.
Без да си мръдна пръста. — 1. Без усилие. 2. Безучастно.
Имам пръст (в нещо). — Замесен съм.
Имам редки/широки пръсти. — Харча прекалено много.
Смуча из пръстите си. — Измислям.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пръс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пръст
непълен член пръс-та
пълен член пръс-тът
мн.ч. пръс-ти
членувано пръс-ти-те
бройна форма пръс-та
звателна форма

2. пръст съществително име, женски род (тип 42) редактиране

Значение

пръстта, само ед. ж. Разкопана почва. Трябва ми пръст за цветята.

Мирише на пръст. — Скоро ще умре.

Грешни изписвания (1)

  • пръс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пръст
членувано пръст-та
мн.ч.
членувано
звателна форма