пепел

Речник на българския език

пѐпел съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

пепелта̀, само ед., ж.
1. Прахоподобна маса, която остава след нещо изгоряло. Пепел от цигара.
2. Разг. Прах. Пепел покриваше къщите и улиците.
Пепел ми на езика. — Трябва да мълча, да не казвам нещо (обикновено за да не се случи или да не се разчуе).
Посипвам главата си с пепел. — Разкайвам се за нещо.
Хвърлям пепел в очите. — Заблуждавам.
Става на прах и пепел. — Унищожава се, разсипва се.
Възкръсвам като феникс от пепелта. — Възраждам се след разрушаване, след опожаряване.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • пепил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пе-пел
членувано пе-пел-та
мн.ч. пе-пе-ли
членувано пе-пе-ли-те
звателна форма