сеанс

Речник на българския език

сеа̀нс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. сеанси, (два) сеанса, м.
1. Представление на цирков артист, фокусник и др. След сеанса ще ни разкриете ли тайната си?
2. Определено време, в което без прекъсване се извършва нещо. Лечебен сеанс. След три сеанса портретът ще бъде готов.

Грешни изписвания (1)

  • сианс

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-анс
непълен член се-ан-са
пълен член се-ан-сът
мн.ч. се-ан-си
членувано се-ан-си-те
бройна форма се-ан-са
звателна форма