студувам

Речник на българския език

студу̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

студу̀ваш, несв. Пребивавам, стоя дълго време на студено; мръзна. Цяла зима студувам и вкъщи, и на работа.
същ. студу̀ване, ср.

Грешни изписвания (3)

  • стодувам
  • стодувъм
  • студувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице сту-ду-вам сту-ду-ва-ме
2 лице сту-ду-ваш сту-ду-ва-те
3 лице сту-ду-ва сту-ду-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице сту-ду-вах сту-ду-вах-ме
2 лице сту-ду-ва сту-ду-вах-те
3 лице сту-ду-ва сту-ду-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице сту-ду-вах сту-ду-вах-ме
2 лице сту-ду-ва-ше сту-ду-вах-те
3 лице сту-ду-ва-ше сту-ду-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице студувал съм студувала съм студувало съм студували сме
2 лице студувал си студувала си студувало си студували сте
3 лице студувал е студувала е студувало е студували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях студувал бях студувала бях студувало бяхме студували
2 лице беше студувал беше студувала беше студувало бяхте студували
3 лице беше студувал беше студувала беше студувало бяха студували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще студувам ще студуваме
2 лице ще студуваш ще студувате
3 лице ще студува ще студуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм студувал ще съм студувала ще съм студувало ще сме студували
2 лице ще си студувал ще си студувала ще си студувало ще сте студували
3 лице ще е студувал ще е студувала ще е студувало ще са студували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да студувам щяхме да студуваме
2 лице щеше да студуваш щяхте да студувате
3 лице щеше да студува щяха да студуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм студувал щях да съм студувала щях да съм студувало щяхме да сме студували
2 лице щеше да си студувал щеше да си студувала щеше да си студувало щяхте да сте студували
3 лице щеше да е студувал щеше да е студувала щеше да е студувало щяха да са студували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице студувал съм студувала съм студувало съм студували сме
2 лице студувал си студувала си студувало си студували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице студувал съм студувала съм студувало съм студували сме
2 лице студувал си студувала си студувало си студували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм студувал била съм студувала било съм студувало били сме студували
2 лице бил си студувал била си студувала било си студувало били сте студували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да студувам щяла съм да студувам щяло съм да студувам щели сме да студуваме
2 лице щял си да студуваш щяла си да студуваш щяло си да студуваш щели сте да студувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм студувал щяла съм да съм студувала щяло съм да съм студувало щели сме да сме студували
2 лице щял си да си студувал щяла си да си студувала щяло си да си студувало щели сте да сте студували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих студувал бих студувала бих студувало бихме студували
2 лице би студувал би студувала би студувало бихте студували
3 лице би студувал би студувала би студувало биха студували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
сту-ду-вай сту-ду-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сту-ду-вал
непълен член сту-ду-ва-лия
пълен член сту-ду-ва-ли-ят
женски род сту-ду-ва-ла
членувано сту-ду-ва-ла-та
среден род сту-ду-ва-ло
членувано сту-ду-ва-ло-то
множествено число сту-ду-ва-ли
членувано сту-ду-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род сту-ду-вал
женски род сту-ду-ва-ла
среден род сту-ду-ва-ло
множествено число сту-ду-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род сту-ду-ващ
непълен член сту-ду-ва-щия
пълен член сту-ду-ва-щи-ят
женски род сту-ду-ва-ща
членувано сту-ду-ва-ща-та
среден род сту-ду-ва-що
членувано сту-ду-ва-що-то
множествено число сту-ду-ва-щи
членувано сту-ду-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

сту-ду-вай-ки