студувал

Речник на българския език

1. студувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

студувал е производна форма на студувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. студувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

студувал е производна форма на студувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. студувал — мин. деят. св. прич. м. р.

студувал е производна форма на студувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. студувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

студувал е производна форма на студувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).