студуване

Речник на българския език

студу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • стодуване
  • стодувани
  • стодувъне
  • стодувъни
  • студувани
  • студувъне
  • студувъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сту-ду-ва-не
членувано сту-ду-ва-не-то
мн.ч. сту-ду-ва-ния
членувано сту-ду-ва-ни-я-та