стипчѝв
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
стипчѝва, стипчѝво, мн. стипчѝви, прил. Който има вкус на стипца; тръпчив. Стипчива дюля.
същ. стипчѝвост, стипчивостта̀, ж.
същ. стипчѝвост, стипчивостта̀, ж.
Грешни изписвания (3)
- степчив
- степчиф
- стипчиф
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | стип-чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | стип-чи-вия | ||
| пълен член | стип-чи-ви-ят | ||
| ж. р. | стип-чи-ва | ||
| членувано | стип-чи-ва-та | ||
| ср. р. | стип-чи-во | ||
| членувано | стип-чи-во-то | ||
| мн. ч. | стип-чи-ви | ||
| членувано | стип-чи-ви-те | ||