стипчивост

Речник на българския език

стипчѝвост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • степчивост
  • степчивуст
  • стипчивуст
  • степчивос
  • степчивус
  • стипчивос
  • стипчивус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стип-чи-вост
членувано стип-чи-вост-та
мн.ч. стип-чи-вос-ти
членувано стип-чи-вос-ти-те
звателна форма