тръпчив

Речник на българския език

тръпчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

тръпчѝва, тръпчѝво, мн. тръпчѝви, прил. Който има вкус на неузрял плод от дрян, дюля и др.; стипчив.
същ. тръпчѝвост, тръпчивостта̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • трапчив
  • трапчиф
  • тръпчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. тръп-чив
непълен член тръп-чи-вия
пълен член тръп-чи-ви-ят
ж. р. тръп-чи-ва
членувано тръп-чи-ва-та
ср. р. тръп-чи-во
членувано тръп-чи-во-то
мн. ч. тръп-чи-ви
членувано тръп-чи-ви-те