сполуча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	спо-лу-ча	спо-лу-чим
2 лице	спо-лу-чиш	спо-лу-чи-те
3 лице	спо-лу-чи	спо-лу-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	спо-лу-чих	спо-лу-чих-ме
2 лице	спо-лу-чи	спо-лу-чих-те
3 лице	спо-лу-чи	спо-лу-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	спо-лу-чех	спо-лу-чех-ме
2 лице	спо-лу-че-ше	спо-лу-чех-те
3 лице	спо-лу-че-ше	спо-лу-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	сполучил съм	сполучила съм	сполучило съм	сполучили сме
2 лице	сполучил си	сполучила си	сполучило си	сполучили сте
3 лице	сполучил е	сполучила е	сполучило е	сполучили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях сполучил	бях сполучила	бях сполучило	бяхме сполучили
2 лице	беше сполучил	беше сполучила	беше сполучило	бяхте сполучили
3 лице	беше сполучил	беше сполучила	беше сполучило	бяха сполучили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще сполуча	ще сполучим
2 лице	ще сполучиш	ще сполучите
3 лице	ще сполучи	ще сполучат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм сполучил	ще съм сполучила	ще съм сполучило	ще сме сполучили
2 лице	ще си сполучил	ще си сполучила	ще си сполучило	ще сте сполучили
3 лице	ще е сполучил	ще е сполучила	ще е сполучило	ще са сполучили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да сполуча	щяхме да сполучим
2 лице	щеше да сполучиш	щяхте да сполучите
3 лице	щеше да сполучи	щяха да сполучат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм сполучил	щях да съм сполучила	щях да съм сполучило	щяхме да сме сполучили
2 лице	щеше да си сполучил	щеше да си сполучила	щеше да си сполучило	щяхте да сте сполучили
3 лице	щеше да е сполучил	щеше да е сполучила	щеше да е сполучило	щяха да са сполучили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	сполучел съм	сполучела съм	сполучело съм	сполучели сме
2 лице	сполучел си	сполучела си	сполучело си	сполучели сте
3 лице	спо-лу-чел сполучел е	спо-лу-че-ла сполучела е	спо-лу-че-ло сполучело е	спо-лу-че-ли сполучели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	сполучил съм	сполучила съм	сполучило съм	сполучили сме
2 лице	сполучил си	сполучила си	сполучило си	сполучили сте
3 лице	спо-лу-чил сполучил е	спо-лу-чи-ла сполучила е	спо-лу-чи-ло сполучило е	спо-лу-чи-ли сполучили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм сполучил	била съм сполучила	било съм сполучило	били сме сполучили
2 лице	бил си сполучил	била си сполучила	било си сполучило	били сте сполучили
3 лице	бил сполучил бил е сполучил	била сполучила била е сполучила	било сполучило било е сполучило	били сполучили били са сполучили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да сполуча	щяла съм да сполуча	щяло съм да сполуча	щели сме да сполучим
2 лице	щял си да сполучиш	щяла си да сполучиш	щяло си да сполучиш	щели сте да сполучите
3 лице	щял да сполучи щял е да сполучи	щяла да сполучи щяла е да сполучи	щяло да сполучи щяло е да сполучи	щели да сполучат щели са да сполучат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм сполучил	щяла съм да съм сполучила	щяло съм да съм сполучило	щели сме да сме сполучили
2 лице	щял си да си сполучил	щяла си да си сполучила	щяло си да си сполучило	щели сте да сте сполучили
3 лице	щял да е сполучил щял е да е сполучил	щяла да е сполучила щяла е да е сполучила	щяло да е сполучило щяло е да е сполучило	щели да са сполучили щели са да са сполучили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих сполучил	бих сполучила	бих сполучило	бихме сполучили
2 лице	би сполучил	би сполучила	би сполучило	бихте сполучили
3 лице	би сполучил	би сполучила	би сполучило	биха сполучили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
спо-лу-чи	спо-лу-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		спо-лу-чен
		непълен член	спо-лу-че-ния
		пълен член	спо-лу-че-ни-ят
	женски род		спо-лу-че-на
		членувано	спо-лу-че-на-та
	среден род		спо-лу-че-но
		членувано	спо-лу-че-но-то
множествено число			спо-лу-че-ни
		членувано	спо-лу-че-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		спо-лу-чил
		непълен член	спо-лу-чи-лия
		пълен член	спо-лу-чи-ли-ят
	женски род		спо-лу-чи-ла
		членувано	спо-лу-чи-ла-та
	среден род		спо-лу-чи-ло
		членувано	спо-лу-чи-ло-то
множествено число			спо-лу-чи-ли
		членувано	спо-лу-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	спо-лу-чел
	женски род	спо-лу-че-ла
	среден род	спо-лу-че-ло
множествено число		спо-лу-че-ли