сполучила си

Речник на българския език

1. сполучила си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

сполучила си е производна форма на сполуча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. сполучила си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

сполучила си е производна форма на сполуча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).