спаружен

Речник на българския език

1. спару̀жен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • спаружин
  • спъружен
  • спъружин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. спа-ру-жен
непълен член спа-ру-же-ния
пълен член спа-ру-же-ни-ят
ж. р. спа-ру-же-на
членувано спа-ру-же-на-та
ср. р. спа-ру-же-но
членувано спа-ру-же-но-то
мн. ч. спа-ру-же-ни
членувано спа-ру-же-ни-те

2. спаружен — мин. страд. прич. м. р.

спаружен е производна форма на спаружа (мин. страд. прич. м. р.).