спаруженият

Речник на българския език

1. спаруженият — м. р. пълен член

спаруженият е производна форма на спаружен (м. р. пълен член).

2. спаруженият — мин. страд. прич. м. р. пълен член

спаруженият е производна форма на спаружа (мин. страд. прич. м. р. пълен член).