спаружения

Речник на българския език

1. спаружения — м. р. непълен член

спаружения е производна форма на спаружен (м. р. непълен член).

2. спаружения — мин. страд. прич. м. р. непълен член

спаружения е производна форма на спаружа (мин. страд. прич. м. р. непълен член).