синева

Речник на българския език

синева̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Синьо пространство, синя повърхност.
2. Небесният простор при ясно време, който има син цвят; лазур. Виж синевата през прозореца.

Грешни изписвания (7)

  • сенева
  • сеневъ
  • сенива
  • сенивъ
  • синевъ
  • синива
  • синивъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-не-ва
членувано си-не-ва-та
мн.ч. си-не-ви
членувано си-не-ви-те
звателна форма