синина

Речник на българския език

синина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. синини, ж.
1. Само ед. Син цвят.
2. Синьо петно под кожата на човек в резултат от спукване на кръвоносни съдове при удар. Краката на детето са в синини.

Грешни изписвания (7)

  • сенена
  • сененъ
  • сенина
  • сенинъ
  • синена
  • синенъ
  • сининъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. си-ни-на
членувано си-ни-на-та
мн.ч. си-ни-ни
членувано си-ни-ни-те
звателна форма