лазур

Речник на българския език

лазу̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Светлосиният нежен цвят на небето или на морето; синева. Небесен лазур.
прил. лазу̀рен, лазу̀рна, лазу̀рно, мн. лазу̀рни. Лазурен бряг.

Грешни изписвания (1)

  • лъзур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ла-зур
непълен член ла-зу-ра
пълен член ла-зу-рът
мн.ч. ла-зу-ри
членувано ла-зу-ри-те
бройна форма ла-зу-ра
звателна форма