сведущ

Речник на българския език

свѐдущ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сведошт
  • сведощ
  • сведушт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. све-дущ
непълен член све-ду-щия
пълен член све-ду-щи-ят
ж. р. све-ду-ща
членувано све-ду-ща-та
ср. р. све-ду-що
членувано све-ду-що-то
мн. ч. све-ду-щи
членувано све-ду-щи-те