познавач

Речник на българския език

познава̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. познава̀чи, м.
1.Човек, който е знаещ, сведущ в определена област.
2. Човек, който може да предвижда с голяма точност.

Грешни изписвания (3)

  • познъвач
  • пузнавач
  • пузнъвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поз-на-вач
непълен член поз-на-ва-ча
пълен член поз-на-ва-чът
мн.ч. поз-на-ва-чи
членувано поз-на-ва-чи-те
бройна форма поз-на-ва-чи
звателна форма поз-на-ва-чо