специалист

Речник на българския език

специалѝст съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. специалисти, м. Човек, който владее някаква специалност; вещ, опитен, познавач. Специалист по математика. Специалист по компютри.

Грешни изписвания (7)

  • спецеалист
  • спецеълист
  • специълист
  • спицеалист
  • спицеълист
  • спициалист
  • спициълист

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. спе-ци-а-лист
непълен член спе-ци-а-лис-та
пълен член спе-ци-а-лис-тът
мн.ч. спе-ци-а-лис-ти
членувано спе-ци-а-лис-ти-те
бройна форма спе-ци-а-лис-ти
звателна форма спе-ци-а-лис-те