знаещ

Речник на българския език

1. зна̀ещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • знаешт
  • знаишт
  • знаищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. зна-ещ
непълен член зна-е-щия
пълен член зна-е-щи-ят
ж. р. зна-е-ща
членувано зна-е-ща-та
ср. р. зна-е-що
членувано зна-е-що-то
мн. ч. зна-е-щи
членувано зна-е-щи-те

2. знаещ — сег. деят. прич. м. р.

знаещ е производна форма на зная (сег. деят. прич. м. р.).

3. знаещ — сег. деят. прич. м. р.

знаещ е производна форма на знам (сег. деят. прич. м. р.).