сандъ̀к
—
съществително име, мъжки род
(тип 14)
Значение
мн. сандъци, (два) сандъка, м.
1. Четвъртит съд от дъски или от метал, с капак или без капак, за пренасяне или съхраняване на вещи, зърнени храни и др. От кораба разтоварваха големи сандъци със стоки. Изпратиха му багаж в дървен сандък.
2. Разг. Ковчег за погребване на мъртвец. Положиха го в сандъка.
3. Дъсчена каросерия на каруца. Дъските на сандъка хлопат, трябва да се ремонтира.
1. Четвъртит съд от дъски или от метал, с капак или без капак, за пренасяне или съхраняване на вещи, зърнени храни и др. От кораба разтоварваха големи сандъци със стоки. Изпратиха му багаж в дървен сандък.
2. Разг. Ковчег за погребване на мъртвец. Положиха го в сандъка.
3. Дъсчена каросерия на каруца. Дъските на сандъка хлопат, трябва да се ремонтира.
Грешни изписвания (1)
- съндък
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | сан-дък | |
|---|---|---|
| непълен член | сан-дъ-ка | |
| пълен член | сан-дъ-кът | |
| мн.ч. | сан-дъ-ци | |
| членувано | сан-дъ-ци-те | |
| бройна форма | сан-дъ-ка | |
| звателна форма | — | |