ракла

Речник на българския език

ра̀кла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ракли, ж.
1. Сандък за дрехи (обикн. дървен).
2. Сандък или долап в стената за постелки, завивки, възглавници и др. Ъглово легло с ракла.
3. Отделение в хамбар.
4. Спец. Сандък за снаряди.

Грешни изписвания (1)

  • раклъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рак-ла
членувано рак-ла-та
мн.ч. рак-ли
членувано рак-ли-те
звателна форма