ковчеже

Речник на българския език

ковчѐже съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ковчѐжета, ср. Остар. Сандъче за съхраняване на пари и ценности.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • ковчежи
  • кувчеже
  • кувчежи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ков-че-же
членувано ков-че-же-то
мн.ч. ков-че-же-та
членувано ков-че-же-та-та