сандъче

Речник на българския език

сандъ̀че съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. сандъчета, ср.
1. Малък сандък. Сандъче с гвоздеи.
2. Дълго тясно чекмедже за подреждане на картони или фишове от хартия.

Грешни изписвания (3)

  • сандъчи
  • съндъче
  • съндъчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сан-дъ-че
членувано сан-дъ-че-то
мн.ч. сан-дъ-че-та
членувано сан-дъ-че-та-та