самодържавие

Речник на българския език

самодържа̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Система на управление, основана на неограничена държавна власт.
2. ист. В Русия преди революцията — неограничена власт на царя.

Грешни изписвания (7)

  • самодаржавие
  • самударжавие
  • самудържавие
  • съмодаржавие
  • съмодържавие
  • съмударжавие
  • съмудържавие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. са-мо-дър-жа-вие
членувано са-мо-дър-жа-ви-е-то
мн.ч. са-мо-дър-жа-вия
членувано са-мо-дър-жа-ви-я-та