мона̀рхия
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
мн. мона̀рхии, ж.
1. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на едноличен наследствен владетел. Абсолютна монархия.
2. Държава, която има такова управление.
прил. монархѝчен, монархѝчна, монархѝчно, мн. монархѝчни.
прил. монархѝчески, монархѝческа, монархѝческо, мн. монархѝчески.
• Конституционна монархия. — Държава, в която властта на монарха е ограничена от парламента.
1. Форма на управление, при която върховната власт принадлежи на едноличен наследствен владетел. Абсолютна монархия.
2. Държава, която има такова управление.
прил. монархѝчен, монархѝчна, монархѝчно, мн. монархѝчни.
прил. монархѝчески, монархѝческа, монархѝческо, мн. монархѝчески.
• Конституционна монархия. — Държава, в която властта на монарха е ограничена от парламента.
Грешни изписвания (11)
- монархеа
- монархеъ
- монархея
- монархиа
- монархиъ
- мунархеа
- мунархеъ
- мунархея
- мунархиа
- мунархиъ
- мунархия
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | мо-нар-хия | |
|---|---|---|
| членувано | мо-нар-хи-я-та | |
| мн.ч. | мо-нар-хии | |
| членувано | мо-нар-хи-и-те | |
| звателна форма | — | |